Страх
Както всяка друга емоция, страхът изпълнява функцията да ни предпази от възможни рискове и опасности – нещо заложено в нас от хиляди години. Ние като хора изпитваме няколко вида страх: От провал; От самота; От отхвърляне.
Според стоиците страхът често се поражда от липсата на познание. Но колкото повече се изправяме пред него (постепенно и в контролирани количества), толкова повече той отслабва. Целта тук е да умеем да разбираме страха, а не да му позволяваме да ни парализира.
„Не мислете прекалено много за проблема..Въображението носи повече страдания, отколкото действителността.“
Сенека
Стоически подход за справяне със страха:
Дихотомия на контрола: Страхът често идва от опита да контролираме неща, които не зависят от нас.Фокусираме се върху това, което е в наш контрол – нашите мисли и реакции.
Негативна визуализация (Premeditatio Malorum): Разглеждане на най-лошият вариант, който може да се случи преди той да е станал, с цел подготовка. Така подготвяме своята реакция, намаляваме въздействието и доказваме, че страхът ни е преувеличен.
Живот в настоящето: Да присъстваме в момента. Страхът почти винаги е свързан с бъдещо събитие. Стоиците често ни напомнят да се концентрираме и да живеем в дадения момент – да обръщаме внимание на нещата, които правим и които са около нас и да извличаме всичко необходимо за нашето подобряване и осъзнаване.
„Никога не позволявайте на бъдещето да ви безпокои. Ще го срещнете, ако трябва, със същите оръжия на разума, които днес ви въоръжават срещу настоящето.“
Марк Аврелий
Какво можем да направим
Да назовем страха
От какво се страхуваме ?
Да се подготвим
Можем ли да направим нещо предварително ?
Да се изправим постепенно пред него
Страхът намалява когато се изправяме срещу него.
Да визуализираме най-лошия сценарий
Какво може да стане? Наистина ли е толкова страшно?
Да определим дали е в наш контрол
Зависи ли нещо от нас?
Да действаме или да приемем
Ако можем – действаме. Ако не – приемаме.