Изкушение
Изкушението или желанието да притежаваме винаги е било част от човешката природа. Особено в днешните дни на изобилие е доста трудно да останем незасегнати от това. Но има една важна взаимовръзка, а именно Разум – Изкушение. Трябва да разберем, че разумът винаги трябва да надделява над изкушението. В противен случай стигаме до момент на страдание и разкаяние.
Според стоиците: Краткосрочното удоволствие винаги води до дългосрочно страдание. Затова трябва да проумеем, че колкото повече имаме, толкова повече ще искаме. А удоволствието от придобитото трае кратко.
„Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече“
Сенека
Една от стоическите практики за справяне с изкушението е да разберем, че животът може да бъде изживян и с по-малко; казано по друг начин – да живеем само с това, от което имаме необходимост и в синхрон с природата. Всеки човек има право на удоволствия, но ключът е да имаме контрол над тях (умереност), а не те над нас.
„Виното има в себе си три грозда: първият е на удоволствието, вторият – на опиянението, третият на оскърблението.“
Епиктет
Стоически стратегии за овладяване на изкушението
1. Помисли преди да действаш
Изчакай определено време. Назови го: „Това е просто желание, а не заповед,“
2. Негативна визуализация
Не мисли за удоволствието, а за цената след него.
3. Доброволен дискомфорт
Пропусни дадено удоволствие. Така доказваш, че не ти е нужно.
4. Когнитивна дистанция
Погледни се отстрани. Как би оценил това поведение?
5. Деструктуриране
Раздели удоволствието на съставни части. Пример: виното е просто сок от ферментирало грозде; дрехата е само плат и полиестер.
„Единственото богатство, което ще имате завинаги, е богатството, което сте раздали.“
Марк Аврелий
„Ако живееш според законите на природата, никога няма да си беден.
Aко живееш според законите на хората, никога няма да си богат.“
Сенека
Друг начин за овладяване на изкушението (или желанието), е да се замислим (откровено) дали сме благодарни. Това бързо може да ни оттърси от моментното усещане и да ни върне обратно към осъзнатата реалност. Трябва да се запиташ:
Оценявам ли достатъчно това, което имам?
Благодарен ли съм за това, което съм получил?
Какво бих дал ако загубя, това което имам сега, за да си го върна?
Как бих реагирал, ако загубя всичко?
Какво би дал друг, за да има това, което имам аз?
Отдавам ли внимание и благодарност върху нещата, които вече имам ?
Не притежанията определят човека, а делата му.